неделя, май 20, 2007

ЛОКОМОТИВ ДОИГРАВА С 1:5 В ЛОВЕЧ


Локомотив загуби и в Ловеч с 1:5 в един мач, който просто трябваше да се изиграе за протокола. Безумно е да се вглеждаме в това, което се случи в града на люляците, защото би изглеждало твърде повърхностно. Мачовете минават и заминават, повечето потъват в аналите на статистиката - този беше такъв. Може би е достатъчно да споменем, че главният арбитър Цветан Георгиев не даде нито минута продължение и на двете полувремена. Първенството е избутано, при това дотам, където Иван Маринов си пожела преди началото на пролетта. Сезонът е в историята преди 30-ия кръг срещу Спартак Вн на Лаута - шампионът е ясен, изпадащите също. Оттук нататък се остава да затаим дъх и да се надяваме, че единствения смислен мач на 27 май няма да се играе на Лаута. За да не се превърне сблъсъкът с спартаклии като своеобразен бенефис, на който да се сбогуваме с солидна порция футболисти и надежди. Това, което вече има единствено значение няма да се случи на терена нито в Ловеч, нито на Лаута - то ще се случи в някой офис, зала или ресторант.
Иначе в града на покрития мост миришеше на свеж въздух и дъжд, но не и на футбол. Ловчанлии, чийто отбор е в подем и се готви да атакува Купата на България с порции предплатени автобуси уважиха отбора си, като на градския стадион дойдоха не повече от 100 души, 10 от които се бяха отцепили в агитка. От Пловдив дали от сляпа надежда или просто заради учестта да си локомотивец бяха дошли 30-ина фена. Двата отбора излязоха под звуците на химна на Литекс, чийто минорни тонове идеално описваха изражението по лицата на Иван Маринов. Теренът бе идеален, имайки предвид че бе поел доста литри вода, но за щастие времето бе благосклонно и преобладяваха сухите минути за камерния състав от фенове. С началния съдийски сигнал стана ясно, че нулевото равенство няма да се задължи дълго. След само 120 секунди игра Бето се оказа сам срещу Стоян Колев на не повече от 5-6 метра, но единствено самоотвержения шпагат на Йордан Милиев попречи да се осъществи головия удар. Той бе отложен с минутка, когато Станислав Манолев засече много добро центриране в наказателното поле и с глава направи за 1:0. След пет минути мачът пое към развръзката си, след като Михаил Венков напредна добре по левия фланг, демонстрира центриране, но в опита си да изчисти Христо Златински облиза топката с глава и я даде на нахлитащия от задна позиция Крум Бибишков, който с крак направи Колев безпомощен за 2:0. В тези минути пловдивчани не непомняха по нищо за себе си, опитваха се да вложат сили и да имитират желание, но явно не им бе до футбол. Петър Златинов се размина с гол, до който второто полувреме се добра по абсолютно същата ситуация. Братът на Владо Златинов нахлу от левия фланг към наказателното поле, преодоля 3-ма души и се спря до дъгата на наказателното поле, когато без да губи време се извъртя и стреля, но топката мина на сантиметри от гредата на Колев. Три минути по-късно класиката бе факт, макар и да не бяха изиграни дори и 20 минути. Красимир Димитров сбърка в изнасянето на топката и това позволи да се развие бърза контраатака, в която Бибишков напредна безпроблемно и още по-безкомпромисно разстреля Стоян Колев. Пробойните в защитата ни, които се отличаваха като цяло в мача продължаваха и в следващите 10 минути домакините спокойно можеха да водят с пет гола разлика, но Бето и Петър Златинов действаха несериозно, все пак давайки шанс на Стоян Колев да става герой. В 28-ата минута безобразният Локомотив се взе в ръце и започна да опипва пътя към това да бъде що-годе равностоен на противника си. Тогава дойде и първият удар по посока вратата на скучаещия Тодор Тодоров. Ангел Йошев действа по левия си фланг, тръгна към вратата и пусна връщаш пас към границата на наказателното поле, където Явор Въндев стреля, но Тодоров спаси. Две минути по-късно Христо Златински стреля изненадващо от 24-25 метра, но за статистиката, тъй като не намери добре топката - нито като сила, нито като точност. В 32-ата минута съвзелият се тим на Иван Маринов стигна до попадение, което в развоя на срещата се оказа почетно. Даксон да Силва подаде на Явор Въндев, който имаше време да си спре кълбото и да си го нагласи така, че от средно разстояние да нацели по земя долния ляв ъгъл на Тодоров. Домакините не спряха да търсят ново попадение, с такова се размина Бето, който проби за пореден път отбраната ни, оказа се сам срещу Колев, но последния действа безкомпромисно и изкара от равновесие нападателя, чийто удар мина встрани от вратата. В 39-ата минута след нескопосано изчистване на Данаил Бачков топката тръгна да излиза в ъглов удар, близо до флагчето за изпълнението му, но Колев се опита да спаси топката, напускайки наказателното си поле. След като не успя и установи, че домакините ще изпълнят моментално статичното положение, а самият той е доста далеч от вратата си, стражът на пловдивчани изрита топката от ъгъла на полето и получи заслужен жълт картон. В 41-ата минута Петър Златинов докара до екстаз скромната публика на оранжевите, след като проведе самостоятелна акция по левия фланг, преодоля 2ма и стреля неспасаяемо за 4:1, а този гол явно бе дългоочакван за феновете на домакините.
След почивката двамата старши-треньори не извършиха смени, а Литекс продължиха да пропускат уникални положения. В 47-ата минута Петър Златинов не действа сериозно и сам срещу Колев реши да го залъгва с финтове и след тях да подава на съотборник, който да забие последния залп в мрежага, но докато се бави със залъгалките срещу Колев, Ангел Йошев изпревари с една идея дебнещия на празна врата играч в оранжево. В 52-ата минута Дани Кики центрира остро по земя от левия фланг, а Зоран Балдовалиев се размина с малко да засече топката в мрежата. Три минути по-късно удар на Явор Въндев мина над вратата. В 59-ата минута домакините можеха да си отбележат автогол чрез Михаил Венков, но вратаря Тодоров реагира на изненадата, спаси и подхвана голова атака за своите. В продължението й Андре Роберто (Бето) прегази защитник на пловдивчани и направи 5:1. До края на редовните 90 минути, Крум Бибишков пропусна с глава да направи резултата още по-убедителен, а Балдовалиев отново бе добре блокиран от защитник, миг преди да стреля. В 81-ата минута отново Колев спаси своите след уникален пропуск на Станислав Манолев, минута по-късно удар от средно разстояние на Явор Въндев, отклонил се с малко от тялото на играч в "оранжево" срещна левия дирек на Тодоров. В самият край на мача, Владислав Златинов, който смени Явор Въндев десетина минути преди края на мача, направи много хубав и плътен удар, но успешно хванат от Тодоров.
След края на срещата Иван Маринов повтори думите си от срещата с Левски, изтъквайки че на момчетата му не им е до футбол след събитията, които сполетяха отбора тази седмица.

Дата: 19.05.2007 г.
Литекс: Тодор Тодоров, Роберт Попов, Живко Желев, Алехандро Сичеро (Росен Кирилов), Михаил Венков, Станислав Генчев, Александро Кореа (Сандрино) (Иван Бандаловски), Андре Роберто (Бето), Станислав Манолев, Крум Бибишков (Жуниор Александре), Петър Златинов


Локомотив Пловдив:

Стоян Колев

Данаил Бачков

Йордан Милиев

Мартин Сечков

Ангел Йошев

Христо Златински

Красимир Димитров (Радослав Анев )

Даксон да Силва

Дани Кики (Румен Горанов )

Явор Въндев (Владислав Златинов )

Зоран Балдовалиев
ГОЛМАЙСТОРИ:

1:0 Станислав Манолев (Литекс) (3 мин.)

2:0 Крум Бибишков (Литекс) (8 мин.)

3:0 Крум Бибишков (Литекс) (19 мин.)

3:1 Явор Въндев (Локо Пд) (32 мин.)

4:1 Петър Златинов (Литекс) (41 мин.)

5:1 Андре Роберто (Бето) (Литекс) (60 мин.)

ЛОКОМОТИВ СКЪРБИ, ЛЕВСКИ НЕ СЕ ВПЕЧАТЛЯВА


Локомотив Пловдив загуби с неприятен резултат от Левски в София, в един черен за пловдивчани мач, белязан от тъга, сълзи и черни екипи. Явно твърде малко от възпитаниците на Иван Маринов успяха да се съвземат от загубата на президента Александър Тасев, който бе убит в понеделник сутринта. Два дни по-късно последва мач, който самият Маринов определи като "престъпление, че се е състоял", но явно от БФС останаха в безизходица от собствените си наредби и попаднаха в капан, според който в една държава за убит полицай се спира първенството, а на нашата географска ширина отборът, чийто президент е убит преди два дни, то безпроблемно играе - все едно нищо не се е случило.
Търсенето на достойнства в сблъсъка на Герена поне от страна на гостите изглежда безсмислено. Реално "сините" не се смилиха над потъналия в скръб свой съперник и го взеха за мишена, на която всъщност спокойно можеше да бъдат отбелязани поне още толкова попадения. А почетния гол бе просто моментът, в който неопитния Борислав Стойчев върна нескопосано на Митрев и даде шанс на Явор Въндев да сложи капка подсладително в горчивата чаша на "железничарите", при това за впечатляващия до тази минута резултат от 2:1 за "сините".
Черно-белите излязоха с титулярния си състав, като единствените промени бяха в най-болната ни най-вече през есента зона - защитата. От една страна единствения изпитан и опитен избор на Масларя за тази линия бе двойката Самокишев-Сечков, а отляво - Ангел Йошев. Страненно бе решението да се дава шанс за доказване на две нови имена в отбраната, при това в мач с Левски - още повече на Герена. Дали със шанс или за лоша услуга, пред Колев играха имащите има-няма по два, в повечето случаи и непълни мачаза този сезон - Костич и Радев, които в тандем с издъхващия и слаб цял сезон Бачков обезсмислиха изобщо провеждането на този мач. Не, че е имало някой, който да вярва, че любимият Локомотив може да вземе нещо от Герена, било то и с извънземни усилия - за едната чест и памет на Александър Тасев. В подкрепа на тези думи след 45 минути игра, резултатът 2:1 за Левски бе истинска милостиня, зад която седяха една ръка чисти положения, лъхащи на несериозност у противниковниковите нападатели, както и подаръка на Стойчев за почетното попадение. Второто полувреме момчетата на Иван Маринов се бяха отдали изцяло на решениетона домакините, които не си поплюха и достигнаха до съкрушителния резултат, както и до очакваните три точки.
Двубоят започна мрачно, след като дикторът на стадион "Георги Аспарухов" прочете писмото, с което клуб и фенове решиха да почетат паметта на покойния президент Сашо Тасев.
Локомотив Пловдив скърби.
На 14 май 2007 г., пловдивският клуб изгуби голям човек, голям водач - загуби президента си Александър Тасев.
Днес те ще играят със свито, но цяло сърце - за светлата памет на своя благодетел.
Той протегна ръка на Локомотив в най-трудния момент, въздигайки феникса от пепелта. Пое отбора през пролетта на 2006 г, а днес той е един от най-младите и перспективни отбори в България.
Александър Тасев е роден на 22 остомври 1961 г. в Кюстендил.
У всички той ще остави огромна празнота и безкрайна признателност, за това което беше като личност и като его.
Той беше винаги част от черно-бялата публика, такъв ще остане завинаги. Защото това е неговата публика...
Почивай в мир, Сашо.
С очаквани отделни селски провиквания на един-двама от синята публика, цял Герена замлъкна за минута мълчание, а 22-мата със съдиите - около централния кръг на терена. Сетне Стефан Спасов даде начало на най-безсмисления мач този сезон, тъй като на терена и тялом и духом имаше само един отбор - уви, трудно можеше да е другояче при тези обстоятелства. В 5-тата минута Данаил Бачков спъна откъсващия се Йовов, а от последвалия фаул и рикушет в стената Мирослав Иванов опита да стреля с добър удар, минал встрани на вратата на Колев. Три минути по-късно започна головата серия за възпитаниците на Мъри Стоилов. Емил Ангелов успя необезпокояван на засече центрирана от корнер топка и да направи 1:0. Минута по-късно пловдивчани имаха възможност за нещо опасно, след като Явор Въндев отне топката още в половината на противника, но вместо да продължи контрата наляво или надясно, където имахме числено приемущество чрез Даксон и Зоран Балдовалиев, сливенлията се реши да стреля от 20-ина метра, но нито силата нито точността бяха с него. Първият сериозен пропуск пред Колев дойде в 12-ата минута, когато Цветелин Радев не следеше играта и остана изненадан от решението на страничния съдия да отсъди странично хвърляне за Левски, след като Даксон наистина облиза топката с глава, преди кълбото на напусне очертанията. Докато се чудеше какво става, Радев оголи зоната си и позволи бързото изпълнение на страничното хвърляне да постави в шах защитата и Стоян Колев. Диагоналният шут на Йовов от левия фланг на атаката мина на сантиметри от гредата в аут. Три минути по-късно нехайството и разконцентрираността в редиците на "железничарите" бяха олицитворени от несериозното центриране от фаул на Халими, от което топката излезе високо над вратата. В 18-ата минута, младата надежда на домакините Николай Димитров навъртя противниковите играчи около него и намери в наказателното поле Димитър Телкийски, който се опита с отстрелен пас да потърси свой съотборник, но уцели крака на Радев, след което топката пое към мрежата за 2:0 и автогол за младия бранител. Минута по-късно, резултатът спокойно можеше да е класически, но Йовов се смили, излизайки сам срещу Колев и стреля на малко от дирека на локомотивци. В 23-ата минута Сърмов намери отлично Емил Ангелов, който си спря топката, но самоотвержения шпагат на Цветелин Радев в последния момент предотврати ново сигурно попадение в нашата врата. След десетина минути без нещо за отбелязване, Христо Златински записа за статистиката слаб удар от 25 метра, но без проблеми за младия вратар Митрев. В 36-ата минута отново шансът бе с пловдивчани, когато увиснахме при ново центриране от корнер. Този път топката бе насочена към близката греда, където Елин Топузаков с глава обърна събитията точно до другия стълб, където Йовов на половин метър на празна врата успя да оближе топката с глава, а тя да мине на милиметри от същата греда. В 37-ата минута, Даксон да Силва пресече пас в центъра и бързо потърси Зоран Балдовалиев, който изпусна удобния момент да изведе Явор Въндев, но въпреки това съумя да извлече добро и от това положение, опитвайки директен удар, който за първи път накара Митрев да положи усилия, за да спаси вратата си. В ответната атака Емил Ангелов се записа в списъка с големите пропуски, след като диагоналния му удар от дясната зона бе париран от Стоян Колев в корнер. В тези минути на чисти положения, по-добра игра за домакините и разбира се - добър резултат, домакинската публика награбваше всеки път страничния съдия, който се осмиляваше да свири на сто процента това, което види. Така на няколко пъти "синята" публика буквално изригваше, като при гол за своите, но на прицел попадаше страничният арбитър, затова че вдига токова често байряка на Герена. Така някак нелогично и без положение дойде и лъча светлина в тъмния от тъга и безсмислие тунел, в който се луташе локомотива. Борислав Стойчев от Левски бе пресиран от Зоран Балдовалиев и така бранителят бе принуден да връща към Митрев, но вместо това изправи голкийпъра в директен двубой с Явор Въндев, за който не бе проблем да прегази стража и да намали на 2:1. Ситуацията силно напомни на шампионския сезон, когато пловдивчани загубиха в шампионатния мач на Герена с 0:3, а тогава Велко Христев изведе Георги Иванов-Гонзо за третото попадение в срещата. След гола, дойде и мигът, в който можеше да си повярваме и дори да изравним, противно на логиката. В 44-ата минута Христо Златински спринтира отляво и опита с остър пас да потърси пред дъгата Балдовалиев, но македонецът не успя да овладее топката, която се разпъна надясно, където Даксон да Силва имаше пълната свобода да решава с кой от връхлитащите в наказателното поле 3-4-ма съотборника да потърси гола чрез пас или центриране. Бразилецът изплю топката със сватбарски полу-шут, полу-пас, който не бе насочен към никой от въпросните негови колеги.
Това като, че ли накара Маслара да се реши и да го извади на почивката, въпреки че поне в центъра Илами Халими също се отличаваше със слабата си игра. Маринов върна Румен Горанов, който последно игра в историческия мач срещу Берое преди месец и половина.
Вторите 45 минути обаче, Левски се бе решил да бележи повечето ситуации, които създаде, а противникът му от Пловдив се надяваше тези положения да са колкото се може по-малко. Присъстващите около 100 фена в черно-бяло, които в знак на уважение и траур мълчаха цяло първо полувреме, през втората част си наваксаха яко, но добрият развой за местната публика не позволи торсидата от Пловдив да звучи подобаващо на Герена. Във всеки случай и при най-лошия резултат, запалянковците не млъкнаха и си направиха шоуто пред дебнещата буря, която за щастие не се намеси до края на срещата. В 47-ата минута Левски изпълни заучено пряк свободен удар, след като Телкийски пусна по земя надясно към Миро Иванов, а той от 25-26 метра отправи нелош удар, но в ръцете на Колев. Две минути по-късно вратарят за пореден път спаси своите, след като груба грешка в защитата позволи на Емил Ангелов да излезе очи в очи с него, първият му удар бе париран с крак от Колев, а миг по-късно втория лек удар бе уловен от легналия на земята страж. Интригата и за най-оптимистичните фенове на Локо Пд се прекърши в 51-ата минута, когато при поредното издишане в защитата късмета реши да не ни помага повече. В опита си да си спре топката Костич спря топката прекрасно Емил Ангелов, който с прецизен пас намери влезлият на смяна бивш играч на "железничарите" Екундайо Джайеоба и за нигериецът не бе трудно да направи 3:1. Минутка след гола ситуацията се повтори по същия начин, този път Самокишев бе налял гипса и позволи на Ангелов да си вземе топката от него и да потърси вляво Йовов, а за щастие още от мача за Купата преди седмица стана ясно, че ако не друго - този футболист вече страда от комплекс, при пряк двубой очи в очи със Стоян Колев, тъй като за пореден път изпусна стопроцентово положение. В 59-ата минута се отчетохме с единственото си положение пред вратата на Митрев за втората част, като отново то бе плод от безумна грешка в защитата. Но за жалост сгафилият бранител се притече и блокира Балдовалиев миг преди да стреля към вратата на Левски. В 66-ата минута влезлият на смяна Мартин Сечков вместо Самокишев действа доста съмнително срещу Йовов, поваляйки го с ръка и си остана мистерия как подобна ситуация не завърши с дузпа за Левски на Герена. Минута по-късно обаче Джайеоба зарадва синята публика с второ попадение, като асистент този път му бе Христо Йовов. В 70-ата минута Драголюб Костич бе разпилян през зоната си, Емил Ангелов отново го залъга и стреля от 6-7 метра диагонално, но в тялото на Стоян Колев. В 71-ата минута пловдивчани се разписаха с посредствена опасност, изразяваща се с удар от Зоран Балдовалиев от средно разстояние, преминал встрани от вратата на Левски. В 78-ата минута комбинацията Джайеоба Емил Ангелов отново даде гол, но този път завършващия удар бе за Ангелов - 5:1. Две минути след подновяването на играта крахът в черно-белите редици щеше да се изрази и с нелеп гол в нашата врата, когато Ангелов реши да търси изненадата и от дясното крило вместо центриране потърси балонна топка, кацнала върху сглобката на вратата на Стоян Колев. Минутка по-късно Сечков покри засада и в продължението на акцията единствено щастливия шпагат на Радев спаси Локо от нов гол. Разпъването на Цветелин за малко да му донесе нов автогол, но топката излезна на сантиметри от страничната греда в корнер. В 89-ата минута безобразното лице на Локомотив принуди и Стоян Колев да прави странни неща в полето си. Тяната реши да напуска рамката на вратата и да играе като полеви играч срещу противников играч, който успешно се бе самоматирал до аутлинията при почти нулев ъгъл и притесняван от наш защитник. Цяло щастие се оказа, че от това действие на Колев топката напусна в корнер и поредната опасност отмина. В 90-ата минута падна и последния гол, когато младият Стойчев се възползва от неразбория в наказателното поле след изпълнение на корнер и липсата на изчистване на топката. Петицата в синьо се върна две крачки назад към дузпата, обърна се и стреля през купа играчи, без да даде шанс на Колев да реагира. При последния съдийски сигнал, домакинската публика се кефеше от факта, че Марек води на ЦСКА с 1:0 в Дупница и догледа на видеостената на "Георги Аспарухов" последните минути от стадион "Бончук", като през това време всички без Стоян Колев поздравиха стотината фена, които надали са очаквали нещо особено от този мач, освен желанието да подкрепят своите в този труден момент, както и да изразят почитта си към Сашо Тасев.

Ако все пък искаме да запомним с нещо хубаво този мач, то - Локомотив отбеляза първият гол на Левски насред Герена за сезн 2006/2007. Странно, впредвид това къде се намира шампионата ни точно в този момент. Да, странно - но факт.

Дата: 16.05.2007 г
Левски София: Божидар Митрев, Игор Томашич (Екундайо Джайоба), Борислав Стойчев, Георги Сърмов, Веселин Минев, Христо Йовов (Симеон Иванов), Мирослав Иванов, Димитър Телкийски (Станислав Ангелов), Николай Димитров, Емил Ангелов, Елин Топузаков


Локомотив Пловдив:

Стоян Колев

Данаил Бачков

Георги Самокишев (Мартин Сечков )

Цветелин Радев

Драголюб Костич

Христо Златински

Илами Халими (Владислав Златинов )

Красимир Димитров

Даксон да Силва (Румен Горанов )

Явор Въндев

Зоран Балдовалиев

ГОЛМАЙСТОРИ:

1:0 Емил Ангелов (Левски) (8 мин.)

2:0 Цветелин Радев (Локо Пд) (18 мин.) - автогол

2:1 Явор Въндев (Локо Пд) (42 мин.)

3:1 Екундайо Джайоба (Левски) (51 мин.)

4:1 Екундайо Джайоба (Левски) (67 мин.)

5:1 Емил Ангелов (Левски) (78 мин.)

6:1 Борислав Стойчев (Левски) (90 мин.)