Купа: 1/2 Финал

Локомотив Пловдив не успя да сънува елиминирането на Левски София у дома и да се добере до така заветния финал в Стара Загора. Загубата в никакъв случай не бе неочаквана, но десет хилядите души на Лаута очакваха нещо по-различно, от това което показаха любимците им в "черно-бели" фланелки. "Железничарите" загубиха с 0:3, като реално нищо не пречеше цифрата да е много по-разгромна. Защото Левски надигра тактически своя съперник, победи го с опита и рутината, натрупана през последните 2-3 години. На Лаута домакините решиха да се надиграват и сгрешиха, предложиха само младост и хъс за победа - но не беше достатъчно. Пловдив все пак получи своя футболен празник, събирайки 10 000 души на Лаута в работния ден. Тарторите на култовата черно-бяла агитка се бяха постарали да допълнят празника и да предразположат към победа. Уви всичко от съня, който се сънуваше в последните няколко дни свърши с първия съдийски сигнал на холандеца Рууд Босен, който заедно с помощниците си от ниската земя изнесоха лекция на българските си колеги как се ръководи футболен мач, показаха и че смехотворните наизустени жестове и просения на съдийски сигнал на запад не минават. Първите минути започнаха вихрено, но дотам че да се разменят по няколко елементарни положения пред двете врати. Това стигна, за да стане ясно, че черно-белите са решили да поемат по рискования за млад и неопитен тим да сгази опитния тим на "сините" още в началото. И логично натиска не трая дълго. В 13-ата минута Христо Златински изненада с шут от 40 метра, който определено изненада Петков, но трудно можеше да донесе попадение. В 18-ата минута сякаш без положение отбраната на черно-белите се пропука през зоната на Бачков и допусна Бардон да напредне отляво и да центрира към Йовов, който на празна врата отбеляза пред слисания поглед на Стоян Колев. Едва пуснали топката от центъра, отбраната на "черно-белите" изпадна в пореден шокиращ нокдаун. Боримиров бе изведен сам срещу Колев, докато половината отбрана се спря да си моли като просяци от страничния рефер офсайд. Такава обаче нямаше и единствено рефлексът на Колев с върха на левия си крак спаси локомотивът да се килне от релсите. В 22-ата минута това можеше да има смисъл, ако Георги Петков под рамката на другата врата не се разтегна и спаси добре изпълнен фаул от Христо Златински. Минута по-късно пред бившият младежки национал се разкри невероятна възможност, след като Даксон го намери очи в очи с вратата на "сините", но това което липсваше на халфа е десен крак, който да разстреля Петков. В 27-ата минута Зоран Балдовалиев успя да се пребори за положение, след като излъга Вагнер и от малък ъгъл опита остър пас надясно, успоредно на аут-линията, но нямаше кой да засече за 1:1. След 60 секунди отново Колев спаси отбора си от гол, който спокойно можеше да е вече трети в мрежата му, този път Йовов изпусна срещу стража в отлична позиция. В следващия миг отраната ни отново спеше, но при последвалото центриране отново Йовов не очакваше топката да мине, за да предприеме действия да застраши вратата на пловдивчани. В тези минути, в които пловдивската публика се чудеше дали да е обнадеждена от няколкото добри атаки на нападението или да благодари на бога, че резултата е си е направо оптимистичен. В 34-ата минута, всичко това можеше да отиде "по дяволите" ако Локо се бе върнал в мача, когато Зоран Балдовалиев сътвори нещо красиво, намирайки топката от границата на наказателното поле и с мощна левачка нацели отвътрешна страна горния дирек на Георги Петров. Топката тупна около голлинията, но и за ужас на местната публика - не и зад нея. В самият край на полувремето, момчетата на Иван Маринов можеха да се приберат доволни, при резултат 1:1, но отново съдбата обърна гръб - този път на Йордан Милиев. Христо Златински центрира от фаул, последва рикушет, който смрази кръвта на вратаря Георги Петков, но изчистено, кълбото попадна към бранителят Милиев, който от границата на наказателното поле опита с добрия си шут да отбележи първия си гол с "черно-бялата" фланелка, но топката срещна тялото на играч в синьо.
След почивката, надеждата за нелогичен обрат остана жива, а с включването на Дани Кики, на мястото на неубедителния Илами Халими, Иван Маринов определено раздвижи центъра. Още с влизането си Кики опита да стреля, но без да задържи дъха на публиката. В 58-ата минута пред Бачков се усмихна възможност да изравни, като първо загуби топката, сетне поправи грешката си и с комбинация с Балдовалиев получи шанс да стреля диагонално през дясната си зона с левия крак - над вратата. Минута по-късно всичко свърши - Валери Домовчиски бе изпуснат от защитата, преодоля Колев и сложи точка в интригата. По терена обаче остана желанието за гол у домакините, с който поне да се върнат в мача. В 68-ата минута след изпълнение на ъглов удар, ветеранът Даниел Боримиров стреля с глава и направи резултата класически, отрязвайки всякакви мераци за бълнувания на победа пред черно-белите. Все пак те започнаха да търсят почетния гол, с което все пак да покажат, че са се раздавали до последно. Зоран Балдовалиев можеше да стори това в 70-ата минута, когато бе изпуснат, но ударът му мина доста над горната греда.Четири минути по-късно Христо Златински проби самостоятелно, но когато се стигна да стреля, ударът му бе слаб и право в ръцете на Петков. В самия край на срещата Дани Кики опита мощен удар от средно разстояние след пас с глава на влезлия на смяна Зоран Златковски, но явно не бе писано топката да се озове в мрежата на гостите. Малко преди да изтекат редовните 90 минути, Христо Йовов изпълни добре пряк свободен удар, но топката удари мрежата от външната страна.
Перфектно съдийство на холандската тройка, от която могат да се поучават българските им колеги и специалисти, футболисти и треньори, че даже и публика. Стоян Колев спаси своите в два изключително важни моменти, но непожела да стане безапелационния герой, след като често праскаше топката безцелно напред. Защитата рухна дотолкова, че да предостави поле за действия на няколкото акции, от които паднаха головете и стопроцентовите положения. В средата изпъкна неугасващото желание на Краси Димитров, желанието на Христо Златински, който не винаги бе на висота, но се раздаде, както и влезлия на смяна Дани Кики, който ако можеше да се разцепи на две - щеше да го стори. Напред Зоран Балдовалиев не се спря, от открилите му се възможности извади най-доброто, а Явор Въндев направи достатъчно, най-вече през първото полувреме, за да получи положителна оценка. Даксон и Халими, обаче се оказаха големите длъжници - нямаха ден.

09.05.2007 г.
Левски София: Георги Петков, Игор Томашич, Ричард Еромоигбе, Даниел Боримиров (Георги Сърмов), Валери Домовчийски (Мирослав Иванов), Христо Йовов, Станислав Ангелов, Димитър Телкийски, Лусио Вагнер, Седрик Бардон (Милан Коприваров), Елин Топузаков


Локомотив Пловдив:

Стоян Колев

Данаил Бачков

Йордан Милиев

Мартин Сечков

Ангел Йошев

Красимир Димитров

Христо Златински

Даксон да Силва

Илами Халими (Дани Кики )

Зоран Балдовалиев (Зоран Златковски )

Явор Въндев


ГОЛМАЙСТОРИ:

0:1 Христо Йовов (Левски) (18 мин.)

0:2 Валери Домовчийски (Левски) (58 мин.)

0:3 Даниел Боримиров (Левски) (68 мин.)