СКЪСАХМЕ ВИХРЕН И НА ПОПРАВКАТА

18.04.2007 г.

Локомотив Пловдив победи като домакин Вихрен (Сандански) и за втори път за една седмица, този път с 2:0. В първия сблъсък миналата сряда, черно-белите отказаха тимът, воден от Филип Филипов от Купата на България, а днес за първенството бе ударен трети пореден шамар над тима на Коко Динев. "Получи се добър мач, за което вина има и съперникът" заяви Иван Маринов след края на двубоя. "Хубавото е, че отбелязахме навременен гол и това накара противникът да се открие. За съжаление днес бяхме под обичайното ниво в последния пас и завършващ удар. Въпреки това благодаря на момчетата, както и на публиката. С тези три точки в актива ни се чувстваме все по-спокойно и ще можем да доиграем без притеснения първенството" кратък бе Маслара.
Двубоят не бе особено динамичен, но едва ли има нещо странно, имайки предвид дългата серия от мачове, на която са подложени младите футболисти на пловдивчани. В стартовия си състав Маринов не поднесе на изненади. Очаквано след възстановяването на Зоран Балдовалиев отново видяхме нападателната двойка Въндев-Балдовалиев, която се доказа като най-огорчителна за противниковите вратари. От по задни позиции отлично се включи Даксон да Силва, а Христо Златински бе под обичайните си игри - вторите 45 минути пък съвсем се изгуби по терена. Май след констатацията на старши-треньора Иван Маринов, че за черно-белите първенството ще се доиграе, а купата остава като цел, вече е време до края на първенството тихомълком да започнат експериментите в някои наболели зони. За жалост локомотивецът Дидо Бачков определено издиша по десния фланг и едва ли има сериозни аргументи да е стълб в отбора за следващия сезон. Въпреки стабилните си игри под рамката, няма да е лошо да видим поне един два пъти до края на май с какви вратари разполага любимият Локомотив. Все пак живот и здраве Тяната ще отпътува за Италия... Какъвто и да е вариантът за догодина за този пост, далеч по-добре ще е да има няколко адаптиращи мача, лишени от излишно напрежение за Васко Камбуров или за трениращия с мъжете юноша Минко Жилков. Пък и Колев освен, че е от малкото играчи без изпуснат мач тази година, ще е основно оръжие за наистина важните битки за Купата.
Иначе срещата в делничния следобед, предложил отлични условия - слънчево и топло време, но не и горещо и тежко за футболисти и публика.В общи линии по показаното на терена едва ли има две мнения, че домакините бяха по-активния отбор и в крайна сметка са логичният победител. В първите десет минути Дидо Бачков показа много добри включвания по фланга и с премерени центрирания намери първо Въндев, после Балдовалиев, но ударите с глава и на двамата не сполучиха. В 12-ата минута Краси Димитров опита несериозно да стрела от 30-35 метра, но се получи лек и балонен удар, без притеснение за Венцислав Велинов. Първото наистина опасно положение пред вратата на Вихрен дойде четири минути по-късно когато Даксон действа красиво по десния фланг и макар и притиснат до тъча, успя да центрира точно на крака на Балдовалиев, но ударът му на не повече от три-четири метра от голлинията прескочи вратата. В 18-ата минута Христо Златински получи шанс да изпълни фаул от 25-26 метра, но за разлика от съботните несериозни тупалки срещу Черноморец, този път младежкия национал разтегна стражът Велинов, но не се овенча с голмайсторска награда. Първата опасност пред Стоян Колев дойде през 27-ата минута, когато Виктор Софрониев бе намерен добре от свой съотборник около дъгата на наказателното поле, но след последвалия шут стражът на "железничарите" не видя проблеми. Не бе същото между 35-36-ата минути, когато Семерджиев се откъсна срещу Колев, но дотичалия Йордан Милиев с перфектен шпагат изчисти в корнер и спести главоболия на колегата си под рамката. Още неотърсени от първата си сериозна грешка в отбрана, от последвалото центриране от ъгъла на игрището последва удар с глава на Николай Христозов, който разтегна Колев и това запази вратата му суха. Явно бе, че въпреки превъзходството си, отборът на Локомотив няма да победи без да се напрегне. Именно в 42-ата минута почти без положение и с недобро защитно действие с глава на играч в зелено, топката попадна у Явор Въндев малко пред малкото наказателно поле, но младоженецът бе с гръб към вратата. С майсторски финт, сливенлията се извъртя и с мощна левачка използва горната греда, за да изведе своите по ефектен начин. Това бе и последния интересен момент за черно-белите, които се прибраха с гол актив и принудиха старши-треньорът на Вихрен Филип Филипов да потърси освежаване в редиците си още след почивката. Филипов пусна Марсело Викторини, вместо Пабло Конти, но въпреки доброто си включване гостите не създадоха опасности, изключайки няколкото неразчетени защитни действия у черно-белите. Вторите 45-минути бяха по-мудни и скучни, а от опитите за освежаване на редиците, Иван Маринов сполучи единствено с включването на Илами Халими. Халфовата линия започна да греши масово, а разочарованията на Масларя спрямо действията на неговите възпитаници бяха повече от реалните положения за гол. Много грешки и неразбирателства - повечето във финална фаза или в завършващия удар. Такъв по посока на гостите отправихме едва в 59-ата минута, когато Даксон опита стрелба отдалеч, но не в целта. В 67-ата минута за първи път от доста време, черно-белите демонстрираха ново идея в изпълнението на ъглов удар. Даксон потърси ниско по тревата, включването от задна позиция на Ангел Йошев, който не веднъж е загатвал за приличен удар с нетипичния за неговата зона десен крак. Въпреки това, втория гол се размина, но стана факт минути преди края на срещата. Илами Халими пусна гениален пас надясно, откъдето напредна Дънди Бачков, нахлу към вратата и реши да търси комбинация с Балдовалиев. Въпреки, че от трибуните побързаха да се разочароват от това решение на Бачката, тъй като топката мина на малко от играч в "зелено", македонецът стреля мощно и въпреки намесата на вратаря, топката се оплете в мрежата за 2:0. В даденото от съдията продължение гостите можеха да се доберат до почетно попадение, но първо Стоян Колев отпрати откъсналия се срещу него играч на Вихрен, а в следващия миг Мартин Сечков с глава отпрати опасността далеч от нашата врата.

Вихрен: Венцислав Велинов, Валери Георгиев, Николай Христозов, Емил Тренков, Юри Иванов, Танко Дяков, Марко Марков, Руслан Иванов, Виктор Софрониев (Де Оливейра), Георги Семерджиев (Любомир Величков), Пабло Конти (Марсело Викторини)


Локомотив Пловдив: Стоян Колев,Данаил Бачков,Йордан Милиев,Мартин Сечков,Ангел Йошев,Красимир Димитров,Христо Златински,Даксон да Силва (Игнат Дишлиев ),Дани Кики (Илами Халими ),Зоран Балдовалиев,Явор Въндев (Владислав Златинов

ГОЛМАЙСТОРИ:

1:0 Явор Въндев (Локо Пд) (42 мин.)

2:0 Зоран Балдовалиев (Локо Пд) (87 мин.)

СКУЧНО, БАВНО И ПЕСТЕЛИВО СРЕЩУ ЧЕРНОМОРЕЦ

14.04.2007 г.

Локомотив Пловдив победи вегитиращия Черноморец в един повече от скучен мач, демонстриращ изцяло антифутболни достойнства. Срещата бе с по-специален характер за старши-треньорът на дражевата формация Ангел Ангелов, който допреди година се вихреше като треньор на Юношите Младша на Лаута. Въпреки, че колегата му Иван Маринов демонстрира, че няма да подценява своя съперник, хвърляйки титулярния си състав, на терена поведението на пловдивските футболисти и темпото на мача трудно могат да се определят и като тренировъчни - на заниманията водени от Масларя е доста по-интересно. Гостуването на Лаута привлече доста малко фенове, едва 1500 бяха примамени от слънчевото и топло време, което ги хвана в капан цели 90 минути. Двубоят бе дебютен за арбитъра Петър Тончев, заради който да му вдъхва кураж, на Лаута присъства и шефът на съдийската комисия Боре Александров. Тончев нямаше почти никаква работа, но все пак на няколко пъти свири доста объркано, но без да влия на нетипично скромния резултат, когато говорим за Черноморец Бургас-София. Дебютантът получи плакет от генералният секретар на Локомотив Атанас Узунов, с пожелание за много и успешни мачове в елита. Това май бе и най-интересното за приятния съботен следобед на Лаута.
С началото на срещата, 22-мата на терена се унесаха на бавни кадри по терена, като единствените опити дрямката да не зарази и феновете бяха няколкото далечни удара, без надежда да донесат главоболия за вратаря Ахмед Белбер. Все пак изобретателните привърженици успяха да си устроят забавление, с което се занасяха почти цяло първо полувреме. Култовият номер девети в небесно синьо - Георги Долмов, получи прякора си Емануала и след всяка измината минута се радваше на все по-голямо внимание от пловдивската публика, която набързо му изтърка новия псевдоним. Нормално за неопитен футболист, играчът на Черноморец се поддаде и малко преди края на първата част напсува фен на Локото и получи официално предупреждение от съдията.
Изключвайки тази закачка, Красимир Димитров откри статистиката с първия рутинен удар по посока на противниковата врата в 5-тата минута, след пас на Явор Въндев. Чак в 19-ата минута дойде първата реална опасност, когато Даксон проби по дясното крило, стигна до аута и там потърси с пас към задна позиция, който намери Илами Халими около дузпата, но удара на албанеца закачи ръцете на вратаря Белбер и топката се изниза на сантиметри от десния страничен стълб в корнер. В 25-ата хаотичен удар на Явор Въндев не предвеща напрежение за стража на "домакините", но минута по-късно Даксон проби отдясно и опита удар по диагонал, който може би откриваше резултата, ако Георгиев не протегна крак и така топката рикушира в крака му и излезе в ъглов удар. В 28-ата последва центриране от фаул до корнера, топката бе изчистена от играч в "синьо", но около дъгата Христо Златински дебнеше и с воле и параболична траектория на топката, кълбото се насочи точно под гредата на Белбер, но стражът боксира нагоре в ъглов удар. В последвалото центриране Дани Кики засече топката с глава, но отново топката почти облиза дясната греда отвън. Тези положения доведоха присъстващите до "мъдрото" заключение, че този мач няма да бъде загубен от селекцията на Маринов, освен ако защитниците в "черно-бяло" не си отбележат автогол или не дадат свободен коридор на единствения нападател в "синьо", подкрепян в най-добрия случай от само един свой съотборник. Иначе голът се печеше, но освен разконцентрираността на пловдивчани, за нулевото равенство допринесе факта, че Дражевата детска градина се бранеше с 9-10 човека. Христо Златински получи на няколко пъти шанс да пробва стреля от фаул на удобни позиции, но младежкия национал разочарова с всяко едно от изпълненията си. В идентични възможности от пряк свободен удар, но отляво на атаката, Даксон не сполучи в първия си шанс, но в 45-ата минута, миг преди края на полувремето, шутът му от статично положение на 24-25 метра, не остави шанс за Белбер и бразилецът отбеляза втори пореден гол за своите, оказал се решаващ и победен за отбора му.
Този гол по-скоро изигра лоша шега на черно-белите, които се прибраха да почиват с гол преднина и явно през следващите 15 минути не взеха мерки за скучния антифутбол, който се практикуваше. Нещо повече, втората част бе далеч по-скучна и мъчеше както играчи и съдии на терена, така и фенове по трибуните. И ако в някой от играчите имаше желание през първата част, то след подновяването на играта и те се заразиха от мудното темпо и така за 22-ата играча враг номер едно се превърна топката. В 47-ата минута реферът Петър Тончев изуми със странното си решение, като първо позволи на Ивайло Коев да бъде изведен сам срещу Стоян Колев, но стражът изпревари нападателя с една идея и изчисти кълбото. В този момент рефериращият се върна към центъра, където лежеше играч на Черноморец и отсъди фаул в негова полза, все едно се играе приятелска тренировъчна среща и е пуснал предната ситуация, за да изпробва нападателя и стража с последвалото единоборство помежду им. Две минути по-късно Даксон намери Дани Кики, който нахлу към вратата отляво и потърси с успореден на голлинията пас към Зоран Златковски, но влезлият на почивкаата македонец като че ли не си даде много зор да се протегне и да удвои. След пореден рутинен удар от далеч в 54-ата минута, дойде 59-ата, когато от идентична на предишната ситуация този път Въндев навлезе отляво и потърси с успореден на аутлинията пас Златковски, но този път нападателя засече кълбото, но ударът му намери тялото на Белбер. В 67-ата Дани Кики се отчете с добър удар, но попаднал отвъншната страна на мрежата, минута по-късно Йошев пробва анемичен удар по земя, който не впечатли никой. В следващите минути часовникът на Лаута като че ли спря и по трибуните се създаде впечатление, че са зрители на популярно футболно предаване, излъчващо в по-голямата си част с кадри на каданс. Липсваше и футболистът с прякор Емануела, изваден от Ангел Ангелов още на почивката. Леко пропуждане настъпи там някъде повреме на скуката, когато при висока топка Стоян Колев излезе изненадващо до границата на наказателното си поле и с мощен рев "АЗ" прати стресираният юноша на Черноморец да си лее куршум. В последните редове на статистиката за този мач се записаха Даксон да Силва и Зоран Златковски - първият опита в 84-ата минута добър удар от 25-26 метра, минал встрани от вратата, а македонецът опита да стреля с глава три минути по-късно, но прати кълбото високо към птиците.
След края на мача Иван Маринов отчете, че неговият отбор е подценил мача, въпреки че е направил всичко възможност да избегне именно това. Единствения опит да намери оправдание за момчетата си, Маслара направи определяйки времето за горещо и затрудняващо играта. Едно е сигурно - това бе трети мач за възпитаниците му, в рамките на една седмица, при това и трите пъти съставът му бе идентичен. За колегата му - Ангел Ангелов, срещата е била от особен характер, тъй като гостува... или домакинства на стадиона, на който е живял най-много повреме на футболния си живот. Президентът на Черноморец за пореден път накара журналистите да зяпнат усти, като ги унесе в ежедневието на корупция, мафия и заговорничество на родната футболна сцена, в която явно само той е самотния боец за правда. Александър Тасев пък си спести умуването дали победата е домакинска или е постигната като гост, за да определи съответната премия за победа. Босът взе най-правилното решение - да лиши играчите си изобщо от такава, най-вече заради бездушната си игра. Слуховете, че днес черно-белите, висящи с картони ще си просят официални предупреждения се оказаха безпочвени. Нито един играч на "железничарите" не даде повод на рефера да бърка в джобчето си.
На трибуните, мачът изгледа предостъпеният на Хебър играч на "черно-белите" Марио Георгиев. Братът на бившият ни халф Дани Георгиев е скъсал кръстни връзки на коляното едва след два официални мача за пазарджиклии и му предстоят около 6 месеца възстановяване, което автоматично го вади от футбола до края на сезона.

Черноморец: Ахмед Белбер, Николай Стоянов, Нено Ненов, Билял Мустафов, Георги Георгиев, Георги Бомбов, Станислав Янчев (Цветан Колев), Мартин Димов, Лъчезар Манов, Георги Долмов (Емануела) (Ивайло Коев), Иван Мичев (Николай Дянков)


Локомотив Пловдив: Стоян Колев,Данаил Бачков,Йордан Милиев,Мартин Сечков,Ангел Йошев,Красимир Димитров,Христо Златински,Даксон да Силва,Илами Халими (Зоран Златковски ),Дани Кики (Игнат Дишлиев ),Явор Въндев


ЖЪЛТИ КАРТОНИ

Георги Бомбов (Черноморец), Георги Долмов (Емануела) (Черноморец)



ГОЛМАЙСТОРИ:

0:1 Даксон да Силва (Локо Пд) (45 мин.)

Купа 1/4 финал: ЕДНО НА МЪКА, С ДВЕ ГРЕДИ ГАРНИТУРА

11.04.2007 г.

Локомотив Пд победи Вихрен с минималното 1:0 у дома, след едно наистина силно полувреме, ярко контрастиращо на вторите 45 минути.
Иван Маринов не изненада със стартовия състав, залагайки на същите 11, които се бориха срещу Локо Сф преди четири дни. Драголюб Костич замени наказания Данаил Бачков, а Георги Самокишев си върна титулярното място в защитата до Милиев, след като Мартин Сечков също пропусна срещата заради червения си картон миналата събота.
Това бе първия двубой с новата пратка спортна-екипировка, която определено корегира най-големия недостатък досега. Невидимите и сливащи се с райето червени номера вече ги няма, а на мястото им са добре отличаващи се бели номера. По темата, ще отбележим и факт, който лично вратарят Стоян Колев алармира пред представител на lportala.net. Според футболиста за 2006 година за Локо, топките, с които Локомотив тренира и играе официалните си мачове са под всякаква критика. Кожените кълба, които се чуват подмятания, че трябва да бъдат наричани "пласмасови" кълба са с марка "Лиджея" и първите сигнали от Колев по темата бяха отправени още преди 2 седмици. Днес стражът напомни за проблема и пожела пред нас да обърне внимание на ръководството за качеството на втория по значимост елемент във футболната игра, след футболните обувки. "Виижте с какви топки играем" оплака се Стоян Колев, като мнението му макар и индиректно да са споделяли и други негови съотборници. По този повод в 8-ата минута на срещата при опита си да вкара топката от ръце, топката поде в различна посока от желаната и това бе причината вратарят да изреве достатъчно силно и ясно, като обект на недоволството му отново бяха топките с италианската марка.
Иначе срещата започна отлично за пловдивчани, които набутаха съперника си в неговата половина и до края на първата част правиха каквото си искат със него. Дани Кики, Даксон да Силва и Христо Златински движеха превъзходно центъра на терена, докато в предни позиции Явор Въндев направи всичко по силите си, за да не даде покой на противниковите защитници. Владислав Златинов пък направи пореден слаб мач, в основата на който бяха опропастени на няколко пъти перфектни акции и комбинации на играчите в черно-бяло.
Първите реални опции за гол пред коя да е от двете врати бяха пред Стоян Колев. В 9-ата минута Пабло Конти пропусна да се възползва от доброто подаване или по-скоро лош шут към Колев на Георги Семержиев. Осем минути по-късно Едисон Оливейра опита шут, но Стоян Колев бе на мястото си. В 19-ата минута Локомотив проведе образцова акция, но тя запъна при Владо Златинов, който не успя да продължи със сносно подаване. Малко по-късно Конти остана сам срещу Стоян Колев, но оттова не последваха неприятности. Голът във вратата на играчите от Сандански започна да се пече в следващите минути. Отново комбинацията Дани Кики-Златински обеща главоболия за гостите, но младежкия национал изпусна с една идея топката и тя напусна около аут-линията, а в продължението си Въндев чакаше да открие. В 26-ата минута надмощието на домакините бе материализирано. Явор Въндев и Христо Златински нанизаха защитата на Вихрен, последният остана сам срещу Венци Велинов, но с отличен поглед разтегли топката вдясно, където Даксон да Силва можеше само да вкара топката в мрежата и да обере овациите на 2000-ите пловдивски запалянковци. За тяхна радост любимците им нямаха намерение да оставят нещата с този коварен резултат и след две минути отново красотата на футбола блесна на терена, а в края на акцията Дани Кики отново не се полакоми да стреля към вратата, а потърси продължението чрез Въндев. Може би най-добрият на терена удари страхотно воле, но за жалост от това си изпати единствено гредата на вратарят Велинов, но не и той и неговите съотборници. В 36-ата минута по трибуните настана възторг от многоходовите и брилянтни комбинации на любимото Локо, завършили с комбинацията Кики-Златински, но последният отново не се полакоми да бележи и потърси Владо Златинов. За втори път нападателят свали градуса на екстаза и не удвои резултата. Старши-треньорът на гостите Филип Филипов реагира мигновено, оценяйки че настоящия резултат е щастливо за тях недоразумение и размърда рехавата си скамейка от 4 резерви, пускайки Юри Иванов. Поне до края на полувремето, пловдивчани оставиха съперника си, докато феновете на Локото почнаха да очакват довършителните работи над слисания съперник за вторите 45 минути. Донякъде, очакванията им бяха на път да се случат, когато в 49-ата минута получи чудесна възможност от Ангел Йошев и стреля към вратата. Уви в този момент стана ясно, че съдбта твърдо е решила да праща и най-добрият му шут най-много в гредата. И този път сливенлията несполучи, остана горчилката за него и тръпнещите фенове. В оставащите минути до края на мача пловдивската публика остана "на тръни" и с всяка измината минута започна все по-упорито да се вайка за пропуските досега. Ако пък някой е скъсал от похвали любимото Локо на почивката, със сигурност го е урчасъл, тъй като до последната 90-та минута, "железничарите" приеха играта в своята половина, но така и не се стигна до убийствения залп от контраатака. За сметка на това пред вратата на Стоян Колев стана напечено, макар и без стопроцентови положения. Учещият италиански вратар на няколко пъти се скара на защитата пред себе си, за неадекватните действия или разконцентрираността при взаимодействието помежду си. В резултат на това на два пъти топката кацна върху мрежата на Колев, Йордан Милиев пък смрази кръвта, след като неразчетен удар с глава отправи топката по посока на собствената врата. Георги Самокишев пък на няколко пъти наля оловото в краката, а опитите за съживяване на играта от страна на наблюдаващия от трибуната и наказан за една среща Иван Маринов. Нито Илами Халими, нито Златковски успяха да допринесат за подобряването на играта на отбора, Игнат Дишлиев пък имаше броени минути престой на терена. Всичко това предопредели инфарктни последни минути, в които единствено неопитността и прегарянето у играчите на Вихрен им изигра шега да се доберат до изравняване. Хубавото е, че мъките на всички на стадиона си струваха, въпреки че отдавна отбор от ранга на Вихрен не бе принуждавал локомотивците да заиграят в периоди на глуха защита, пазейки крехкия резултат.
След срещата Иван Маринов остана доволен единствено от победния резултат, но не и от играта, най-вече през втората част на мача. "Хубаво е за нас да играем колкото се може повече мачове в този турнир. Нямам предпочитания за съперника до полуфинала, доволен съм че стигнахме дотук."
На поредна порция журналистически въпроси, относно отстраняването на Станислав Тодоров, орязъл черно-белите срещу Локо Сф миналата събота, собственикът Александър Тасев бе лаконичен: "В жалбата си посочихме точно 16 грешки, с които съдията ни ощети. Това неможе да са грешки на млад и неопитен съдия."

Вихрен: Венцислав Велинов, Валери Георгиев, Николай Христозов, Емил Тренков, Никола Данчев (Юри Иванов), Танко Дяков, Марко Марков, Руслан Иванов, Едисон Оливейра (Светослав Саватов), Георги Семерджиев, Пабло Конти (Любомир Величков)


Локомотив Пловдив: Стоян Колев,Драголюб Костич,Йордан Милиев,Георги Самокишев,Ангел Йошев,Красимир Димитров,Христо Златински,Даксон да Силва (Игнат Дишлиев ),Дани Кики (Илами Халими ),Явор Въндев,Владислав Златинов (Зоран Златковски )

ЖЪЛТИ КАРТОНИ

Драголюб Костич (Локо Пд), Валери Георгиев (Вихрен), Николай Христозов (Вихрен), Танко Дяков (Вихрен)



ГОЛМАЙСТОРИ:

1:0 Даксон да Силва (Локо Пд) (25 мин.)

ЛОКО ПД - ЛОКО СОФИЯ 2:4

07.04.2007 г.

Целещият се към шампионската титла на България отбор на Локомотив София успя да постигне много важна победа като гост на стадион "Локомотив". Пред близо 5000 души дошли да подкрепят любимия си отбор в горещия съботен ден и двата отбора показаха добър за окото футбол, но съдията Тодоров и помощниците му успяха да развалят футболния празник с абсолютно неясните си и на моменти даже смешни отсъждания.
Преди двубоя Атанас Узунов връчи, от името на клуба, фланелка на Локомотив с номер 20 и специален плакет за цялостен принос към развитието на клуба на Иван Пасков.
В отбора на Локомотив Пловдив големи отсъстващи бяха Халими ,Балдовалиев и наскоро оперирания от менискус Румен Горанов. На тяхно място се включиха Дани Кики и Владислав Златинов . В отбора на Локомотив София нямаше особени кадрови проблеми и Стефан Грозданов изкара най-доброто, с което разполага.
Началото на двубоя беше бурно. Положенията се редуваха и пред двете врати, като още във втората минута страничния съдия Джугански вдигна съмнителна засада на нахлуващия Златинов. В десетата минута след успешен финт срещу Бачков Димо Атанасов от гостите успя да преодолее Стоян Колев със силен удар от границата на малкото наказателно поле - 0-1. Домакините отговориха мигновено и след умело задържане на топката от страна на Дани Кики и страхотен прехвърлящ пас към Ицо Златински резултатът беше изравнен - 1-1. Бързото връщане на гола даде крила на домакините, които сътвориха няколко добри положения за гол. Първо Даксон пропусна да отбележи след центриране на Златински в 23-тата минута, а малко по-късно след центриране на бразилеца Златинов с акробатичен плонж прати топката в ръцете на Голубович. Въндев също имаше възможност да се разпише от границата на наказателното поле, но защитник на гостите успя на избие топката от краката му в последния момент. Последва поредица от смешни съдийски решения, включително и положение за дузпа за пловдивчани, но съдията не отсъди бялата точка.
В самия край на полувремето Джилас беше изведен сам срещу Стоян Колев и от малък ъгъл успя да разпечата вратата на национала със силен диагонален удар - 1-2.
Интересните моменти продължиха и след почивката. Още в началото на второто полувреме се видя, че съдията Тодоров е напълно неадекватен на терена и показа картон на Даксон за оспорване на съдийско решение. Бразилеца реагира остро, защото главния съдия първоначално даде фаул за домакините, но след консултация с колегата си Петров промени решението си, но не отмени картона. Това предизвика гнева на пловдивската публика, която и без това беше изнервена от негативния резултат. След последвалия фаул все пак Локомотив можеше да изравни, но Урош Голубович спаси опасен удар на Красьо Димитров. В ответната атака Калоян Караджинов остана сам срещу Стоян Колев след неразбирателство в отбраната, но прехвърлящият му удар мина на страни от вратата. В 55-тата минута дойде и решителния момент в двубоя, в който Сечков събори откъсващия се сам срещу Колев нападател - червен картон.
Въпреки очертаващата се домакинска загуба за пловдивчани реферът Тодоров реши да подпре гостите със серия съмнителни фаулове, което предизвика гнева на публиката, като само адекватната намеса на органите на реда предотврати по-сериозни последствия.
На терена въпреки превъзходството си отборът на столичните железничари така и не можеше да отбележи трети решаващ гол въпреки множеството си положения, за което бяха и логично наказани. След един от малкото фаулове до наказателното поле на гостите Христо Златински с перфектно изпълнен пряк свободен удар от малък ъгъл хвърли в екстаз публиката на стадион Локомотив и не остави никакви шансове на Голубович - 2-2. Попадението вдъхна кураж на момчетата на Иван Маринов и последваха силни минути, в които Златински и Даксон пропуснаха отлични положения за гол. След множество фаулове и накъсана игра логичното се случи в 75-тата минута. Тогава след отбита от Стоян Колев топка Цветан Генков беше най-съобразителен в наказателното поле и направи резултата 2-3. До края на мача Димо Атанасов успя да реализира за 2-4 след спорно положение за засада. Първоначално Караджинов тръгна сам от центъра, но издърпващия се футболист на гостите, който беше в положение на засада, но не игра с топката попречи на Ангел Йошев да догони нападателя на гостите и по този начин де факто влияе на играта и по всички правила на футбола трябва да бъде вдигната засада. За жалост този тънък момент остана скрит за страничния съдия Джугански и гола беше зачетен.
До края на мача съдията Тодоров се отчете с още едно неадекватно решение. Въпреки, че неговия помощник беше вдигнал засада той не видя страничния фланг и отсъди нарушение за гостите, но най-важното е че вдигна жълт картон на Ангел Йошев. След като все пак забеляза високо вдигнатия байрак той отсъди засадата, но така и не е ясно защо не отмени жълтия картон на Йошев за положение, което всъщност не се е случило. Жълтият картон за Йошев е негов пети и по този начин той автоматично пропуска изключително важният четвъртфинал с Вихрен в сряда. Това вбеси треньора Маринов и заедно с легендата на черно-белите Христо Бонев-Зума тръгнаха да се саморазправят със съдията, но бързата намеса на полицията предотврати каквото и да е било.
На път към съблекалните съдийската бригада и футболистите на Локомотив София бяха изпратени с бурни освирквания.
След края на срещата Атанас Узунов заяви, че от клуба ще внесат официална контестация срещу двата жълти картона на Йошев и Даксон, както и срещу цялостното ръководене на срещата от страна на Станислав Тодоров.

Локомотив София: Урош Голубович, Йордан Върбанов, Георги Марков, Цветан Генков, Марчо Дафчев (Христо Марков), Владимир Джилас (Станислав Руменов), Христо Коилов, Малин Орачев, Калоян Караджинов, Дарко Савич (Иван Пасков), Димо Атанасов


Локомотив Пловдив: Стоян Колев,Данаил Бачков,Йордан Милиев,Мартин Сечков,Ангел Йошев,Красимир Димитров,Христо Златински,Даксон да Силва,Владислав Златинов (Зоран Златковски ),Дани Кики,Явор Въндев

ЖЪЛТИ КАРТОНИ

Данаил Бачков (Локо Пд), Йордан Милиев (Локо Пд), Ангел Йошев (Локо Пд), Христо Златински (Локо Пд), Даксон да Силва (Локо Пд), Марчо Дафчев (Локо Сф), Калоян Караджинов (Локо Сф)



ЧЕРВЕНИ КАРТОНИ Мартин Сечков (Локо Пд)



ГОЛМАЙСТОРИ:

0:1 Димо Атанасов (Локо Сф) (9 мин.)

1:1 Христо Златински (Локо Пд) (11 мин.)

1:2 Владимир Джилас (Локо Сф) (42 мин.)

2:2 Христо Златински (Локо Пд) (69 мин.)

2:3 Цветан Генков (Локо Сф) (76 мин.)

2:4 Димо Атанасов (Локо Сф) (80 мин.)

ОТНЕСОХМЕ БЕРОЕ С 0:5, БАЛДОВАЛИЕВ С ХЕТТРИК

01.04.2007 г.
Разгром!!! Локомотив Пловдив удари Берое на Едуард Ераносян насред Стара Загора и донесе уникална радост на близо 1000 привържeници от Пловдив, които атакуваха стадиона под Аязмото. Сблъсъкът беше уникален - сблъсък след сладкото дерби за черно-белите, сблъсък на треньорския дебют на "заралии", сблъсъкът между Локо Пд и Едуард Ераносян.
За жалост беройци нямаха вид на отбор, който с чест да заяви, че игра мач от най-елитната ни група. От другата страна, момчетата на Иван Маринов действаха със самочувствие, действаха с желание, действаха като... шампиони, като в доброто старо време. Напълниха окото на тези, които не спряха да викат 90 минути. Те видяха и повярваха на техния призив: "Да водим тази битка заедно. Вие по терена, ние по трибуните!"
Иван Маринов заложи изцяло на бойната си група, утвърдила се като титулярна, като единствено на Илами Халими, в средата на терена десйтваше Даксон да Силва. Всъщност Халими беше на стадиона, въпреки контузията си - така както беше на стадиона в Овча Купел преди 2 седмици, когато отново беше в лазарета. На трибуните беше и защитникът Цвети Радев, който отпадна от групата вчера. Срещата започна с наше превъзходство и въпреки това през по-голямата част на първото полувреме, нищо не предвещаваше чак подобен трагичен развой за представителя на един от футболните центрове на България. В 6-ата минута "заралии" имаха първи възможността да открият. Желю Желев опита да стреля с левачката от границата на наказателното поле, но удара му не бе проблем за Колев. Първата опасност пред рамката на Стоян Ставрев дойде едва в 20-ата минута, когато Явор Въндев търсеше пролука пред наказателното поле на съперника, но реши да остави кълбото за засилилия се Румен Горанов. Румбата изпраска яка тупалка, която бе парирана от Ставрев, но в продължението си Зоран Балдовалиев разстреля кълбото в мрежата. Тук страничния съдия вдигна флага за засадата и остави нулевото равенство в срещата. Две минути по-късно Петър Колев засече от воле центрирана в наказателното поле на Стоян Колев топка, но ударът му мина над вратата на сливенлията. В 35-ата минута дойде преломният момент в мача. Зоран Балдовалиев напредна няколко метра и от 25 метра стреля, като тупалката му не остави шанс за Ставрев - 0:1. В 44-ата минута грешно подаване в защитната формация на домакините бе пресечено от Даксон, който изведе отново македонецът в отвична позиция. Балдовалиев не сгреши - 0:2 и това направо хвърли в екстаз пловдивските фенове. И точно, когато в този момент старозагорци си помислиха, че дявола неможе да е по-черен дойде придължението на първите 45 минути. Пред вратата на Ставрев стана нагорещено. Въндев действа от малък ъгъл и стреля към вратата, но последна прегада за топката на самата голлиния бе Петър Колев. В продължението, кълбото се върна при сливенлията, който потърси Балдовалиев, той сам срещу празната врата бе безпощаден - хеттрик и 0:3. Този резултат бе изненада, много приятна изненада. Старозагорската публика се доказа като ценяща преди всичко футбола като игра. Запалянковците в зелено изпратиха черно-белите с бурни аплодисменти, все едно са техния отбор. Играчите в зелено обаче, изпратиха с бурни освирквания за бездушната игра. Съдията Богдаев и неговите помощници се прибраха без да получат ругатни или обиди, каквито сме свикнали да са ежедневие по повечето стадиони, на които домакините губят. След подновяването на играта Едуард Ераносян явно се бе опитал да върне поне малко от самочувствието на своите, но напразно. В 48-ата минута Христо Златински открадна една топка в половина на Берое и потърси продължение чрез Даксон да Силва. Кариоката би опасно по зимя, н Ставрев спаси мрежата си. В 56-ата минута Явор Въндев пропусна уникалена възможност да запише името си сред голмайсторите. Златински изведе сливенлията сам срещу вратаря, именникът се поколеба и накрая стреля, но в тялото на вратаря на Берое. Две минути по-късно дойде четвъртото попадение в срещата. Балдовалиев бе изведен в чудесна позиция, Ставрев напусна очертанията на вратата си и в следващия момент Балдовалиев разтегна наляво към Златински, който на празна врата направи 0:4. В тези минути Иван Маринов даде шанс на юношата Стайко Стойчев да дебютира в "А" групата ни. Роденият през 1989 г., който вчера игра 90 минути и отбеляза 2 гола за наборите си, се включи в 79-ата минута и сигурно само той знае дали помни какви указания получи от Маслара. Стойчев игра в оставащите минути като обезумял на терена, явно до последно невярващ, че играе в българския елит и че именно първи април е денят, който няма да забрави. Стойчев направи повече от добър дебют, имаше честта да прегърне съотборниците си за следващия финален акорд на срещата. Именно, точката на безсилие и тотален ужас за домакинте бе достигната 3 минути преди края на мача. Тогава Дани Кики напредна отдясно, вдигна глава и с премерено центриране сервира топката на левия крак на Златински. Младежкия национал със спиращо дъха воле заби петото попадение, което оформи резултат, който беройци не са инкасирали в своята история като домакини. Последния съдийски сигнал донесе неописуема радост по трибуните и на играчите в черно-бяло. Едуард Ераносян бе категоричен, че по-лош дебют за един треньор може да има само в ада. Но все пак - феновете на Локо Пд не само, че не го освиркаваха, но и не веднъж скандираха познатото "Гол Едо, гол Едо, Гол Едо, Гол, Гол". Скандирани бяха имената на всички в черно-бяло, включително и името на Иван Маринов. Повреме на всичките 90 минути запалянковците бяха раздвоени - дали да ликуват от победата, която им сервират любимците им или да си спомнят с любимите антиботевиски рефрени за разгрома над кръвния враг. И в двата случая, те ликуваха и бяха 12-ия играч на терена и бяха изпратени като герои от Стара Загора. Едва 1000 души от общо 5000-те фена на домакините се пристрашиха да дочакат последния съдийски сигнал на срещата. Една част напусна стадиона още на полувремето, по-голямата част се насочи към входовете при четвъртото попадение за пловдивчани.

Берое: Стоян Ставрев, Аделино Аугусто Лопеш, Боян Търкуля, Ваня Дзаферович, Петър Колев, Симеон Минчев, Милчо Танев, Айзък Куоки, Данаил Митев, Жельо Желев (Галин Иванов), Герасим Заков


Локомотив Пловдив: Стоян Колев,Данаил Бачков,Йордан Милиев,Мартин Сечков,Ангел Йошев (Георги Самокишев ),Румен Горанов,Красимир Димитров,Христо Златински,Даксон да Силва (Стайко Стойчев ),Явор Въндев (Дани Кики ),Зоран Балдовалиев

ЖЪЛТИ КАРТОНИ

Данаил Бачков (Локо Пд), Христо Златински (Локо Пд), Зоран Балдовалиев (Локо Пд), Боян Търкуля (Берое), Милчо Танев (Берое), Данаил Митев (Берое)



ГОЛМАЙСТОРИ:

0:1 Зоран Балдовалиев (Локо Пд) (34 мин.)

0:2 Зоран Балдовалиев (Локо Пд) (44 мин.)

0:3 Зоран Балдовалиев (Локо Пд) (45+1 мин.)

0:4 Христо Златински (Локо Пд) (58 мин.)

0:5 Христо Златински (Локо Пд) (88 мин.)

... И ЗАХВЪРЧА КАНАРСКА ПЕРУШИНА

24.03.2007 г.

Голям ден, голям мач, голяма победа. Локомотив Пд взе скалпа на вечния си враг - Ботев Пд в мач-спектакъл, дал това, което липсва във футболното ежедневие на цяла България. 12 000 души сътвориха жадувана и невиждана атмофсера, караща сърцето да спре, а гърлото да запее. На терена черно-белите войни в унисон с трибуните не дадоха шанс на съперника. Той бе в накаут и може единстевно да претендира, за здрава съдийска тесла. Но няма кой да ги чуе. Пък и е нормално и малкия птичи мозък да има малко срам и да се прибере тихо в клетката.
Времето беше благосклонно. Валя, гърмя и трещя 3 дни, но на четвъртия изпече слънце. В цяла България нямаше мачове. В района на Пловдив отмениха повечето аматьорски и юношески срещи, защото погледа бе насочен към Лаута. Камерите на БНТ също. БФС посочи ден сряда, обединихме се да си го върнем така, че Пловдив да е център на вниманието от Тимок до Черно Море. Да днес – точно днес.
Публиката - невероятна. Разбира се отчитаме мазохистичния опит за ритуално самоубийство, с оръжие на престъплението - димки, от страна на гостуващия сектор. Важно е да се отбележи, че обективите гледаха към сектор “В”. Там се вяха разноцветни знамена и лъскави хвърчащи "светулки" озариха небето под тътена на мощна заря, която може да значи само едно – “Беше к’во беше, брояхме дните и часовете, но ей го на - дербито на България започва”. И то започна... и ги грабнахме.
Още в началото жълто-черните бяха предадени от единствената си надежда - "любимецът" на черно-бялата торсида, вратарят с обла форма - Лилчо Арсов. Във втората минута Явор Въндев реши да провери дали вечно войнствения и нахъсен бивш локомомотивец внимава и стреля. Топката удари Арсов и се запъти към мрежата. Спорно е дали кълбото не премина голлинията, но Лилчо я закова на нея и остави мачът да се реши малко по-късно. Още в първия чевърт час черно-белите инкасираха първите си сериозни пропуски. В 7-ата минута настастана разбъркване в полето на Арсов, а последвалият удар на Въндев бе спасен от сто и кусур килограмовия вратар в ъглов удар. В 11-ата минута започнаха мъките на Зоран Балдовалиев. Македонецът получи добра топка и стреля, но на сантиметри от гредата. В 17-ата минута съдбата си поигра с Христо Златински и по-скоро с Локомотив. Перфектен Удар от фаул на младежкия национал удари тялото на играч в черно-бяло, което със сигурност спаси Арсов от това да извади топката си от мрежата. В 24-ата минута Арсов бе излязъл от малкото си наказателно поле и отново Ицо Златински реши да се гаври с вратаря на жълтите в опит да го прехвърли от 25-30 метра. Топката мина на малко над вратата. В 27-ата минута Въндев опита изтрел, който не сполучи, но бе идеален пас за Илами Халими, който бена 5-6 метра от голлинията. Между него, нея и топката бе едиствено Лилчо Арсов. “Баба” действа повече със сърцето си, може би вече се бе видял като екзекуторът на Ботев, а голът ще посвети на дъщеричката си Иссра. Уви, не - Халими стреля в тялото на Лилчо. В тези минути на тотално надмощие за момчетата на Иван Маринов и напълно в несправедливия и неповторим дух на дербито жълто-черните получиха шанса да се зарадват още с първия си, впсоседствие единствен опасен удар към Стоян Колев. Костадин Видолов успя за пръв и последен път да се отскубне от пазещите го и с премерено центриране отдясно поднесе топката на главата на Атанас Чипилов. Ударът бе точен, но и не много силен и тук Стоян Колев предизвика въздишките на екзалтиралите черно-бели. Дойде мигът, в който и стотиците прекръствания от сектора за гости бяха безсилни - дойде и първият и така жадуван залп. В 32-ата минута Ицо Златински скри топката като магьосник на двама играчи в жълто, напредна по левия фланг и остави аплаузите за Балдовалиев. Той остана само да насочи перфектно центрираната топка с глава в десния ъгъл на Арсов и да дебютира головата си сметка с черно-белия екип именно като екзекурор на Ботев. Трибуните се взривиха, клетката замлъкна. Пламнаха първите факли - Балдовалиев и Златински вече бяха в прегръдките на своите съотборници. Тук вече "железничарите" не бяха по-добри само на теория, те вече водеха в резултата и те най-добре знаеха, че сега е моментът за фаталния удар с гелотината. Две минути след подновяването на играта Златински отново бе архитекта на нашата атака и поднесе топката на Халими, отново сам срещу Арсов. Уви, вече загряваше Даксон да Силва и то само поради една причина - лекуващия близо две седмици травма македонец с голямо сърце не издържа и болките в крака му отброяваха секундите на терена. Баба можеше да накаже Арсов и с един крак по-малко, но несполучи в тази уникална възможност, след която невярващия вой от трибуните се чу на километри. Минутка по-късно Халими отстъпи накуцвайки на Даксон, под аплодисменитите на черно-бялото мнозинство, с гордост скандиращо името му. До края на първата част Краси Димитров опита да изненада Арсов с удар от 25 метра, но топката мина встрани. Интригата остана за втората час, но не трая дълго.
През вторите 45 минути, черно-белите тигри продължиха да мачкат противника, превърнал се в зрител отблизо на най-голямото дерби в България. На трибуните грейнаха стотина факли, целият стадион запуши. В 50-ата минута Явор Въндев нахлу отляво, Балдовалиев повлече цялата защита със себе си и така сливенлията разтегна на дясно, където Даксон остана необезпокояван. Бразиецът стреля от границата на наказателното поле над вратата, вместо да сложи точката в мача. Дербито си е дерби, защото е непредвидимо и носи изненади. Такава можеше да донес Костадин Видолов, който в 55-ата минута стреля с глава, но Колев спаси и върна ритъма на черно-белите сърца по трибуните. Нещо повече - стражът поде последния залп. Явор Въндев проведе самостоятелна акция по лявото крило, избяга целия терен и приключи с мощен удар по земя, а топката с подигравателна усмивка мина покрай Арсов и се заби в мрежата, точно там, където се закача зад дясната греда. Черно-бялата агитка искаше още. В опита си да й сбъдне желанието Явор Въндев се размина с класиката в 57-ата минута. В 72-ата психиката на Балдовалиев не издържа. Привлеченият зимата нападател, който все загатва за качествата си, но не ги оценява като голове не сполучи и тук. Македонецът получи магически пас от Даксон, който го остави сам срещу вратаря Арсов. Зоран не си повярва и доказа, че когато не си повярваш - просто не успяваш. Лилчо Арсов отново се превърна в спасителят, този път спаси своите от разгром. Минутите бавно и неуморително изтичаха – за едни, защото бяха нужни, за да забием вечния враг, а от другата страна едва ли някой вярваше, че ще се размине погрома. И че след девет години бой и една от нас – за бог да прости, летоброенето се почна отново.
В боя паднаха Халими и Явор Въндев. Последният се раздаде, но напусна накуцвайки. За разлика от него, Халими бе в състояние да остане на пейката. При попадението на Явор, македонецът не спести сълзите – дали от радост или от ярост, че не е на терена. Или просто затова, че съотборниците му наказват съперника, така както подобава. Деветдесетте минути се изтърколиха и 10 000 изригнаха, други две хиляди замлъкнаха и се свиха. Черно-белите “наляха бирата, защото Локо победи”. Всички заедно празнуваха неуморно по оградите, защото тържествата тепърва започват.
Не стана ясно само дали това бе дербито срещо Ботев. Защото от сектор “Б” запяха за Турция и в подкрепа вдигнаха турското знаме. Впредвид това, че любимото ни знаме е трибагреника с черно-бялото райе и емблемата на Локо помежду им, изводът може да бъде само един – БЪЛГАРИЯ – ТУРЦИЯ 2:0. ЧЕСТИТО!!!

Ботев Пловдив,: Лилчо Арсов, Йордан Минев, Величко Величков (Анастас Петров), Илиян Гаров, Даниел Божков, Борислав Караматев, Костадин Видолов, Атанас Въргов (Тодор Тимнов), Атанас Чипилов, Красимир Кръстев (Мауро Алегре), Георги Аврамов


Локомотив Пловдив: Стоян Колев,Данаил Бачков,Йордан Милиев,Мартин Сечков,Ангел Йошев,Румен Горанов,Красимир Димитров (Дани Кики ),Христо Златински,Илами Халими (Даксон да Силва ),Явор Въндев (Владислав Златинов ),Зоран Балдовалиев


ЖЪЛТИ КАРТОНИ

Йордан Милиев (Локо Пд), Мартин Сечков (Локо Пд), Борислав Караматев (Ботев Пд), Костадин Видолов (Ботев Пд), Владислав Златинов (Локо Пд)



ГОЛМАЙСТОРИ:

1:0 Зоран Балдовалиев (Локо Пд) (32 мин.)

2:0 Явор Въндев (Локо Пд) (53 мин.)

СЛАБ ФУТБОЛ И ЗАГУБА НА ОВЧА КУПЕЛ

Локомотив изигра един от слабите си мачове срещу един посредствен тим в лицето на Славия и загуби в "Овча Купел" с 1:0. По-голямата част от избранниците изневериха на възможностите си, като най-вече разочароваха малкото останали от гръбнака на отбора този сезон. Както е известно днес локомотивци играха без основните си халфове Красимир Димитров и Илами Халими, както и без бека Ангел Йошев, последния все пак заменен по един достоен начен от дибютиралия Драголюб Костич. Владислав Златинов умело разходи фланелката 90 минути, като в единствената възможност за реванш изпорти в 81-ата минута, когато лично връчи на стража Емил Петров геройския приз. Зоран Балдовалиев за трети пореден мач загатна за потенциала си, но отново не му липсваха хаотичните действия. В центъра пък Даксон да Силва въртеше гениални бразилски техники и и хрумвания, но те издържаха единствно на теория - в повечето случаи кариоката не допринесе с нищо за граденето на атаката ни. Без ден се оказа и другата надежда Христо Златински, а до него Румен Горанов се държеше стабилно, но това не бе достатъчно. Не успя да впечатли и заместникът на Халими - Дани Кики. В защита двойката Милиев-Йошев действаха добре, но поредния си посредствен мач направи Дидо Бачков, а изключвайки няколкото пропуквания по левия фланг Костич също може да получи добри оценки. Стоян Колев пази със самочувствие под рамката, но само веднъж действа разконцентрирано и това донесе гола в неговата врата.
500 души подкрепиха любимците си в столицата, като само един двуетажен автобус със 75 запалянковци пътува с организираната от фенклуба екскурзия. В сектора за гости бяха и наказания ни капитан Красимир Димитров и контузения Илами Халими. Лентата носи играч номер едно за 2006-та година Стоян Колев.
В първия четвърт час двата отбора се разучаваха упорито и до опасности пред двете врати не се стигна. Антон Генов не пропусна да подкрепя тънко домакините, както и набързо да декорира няколко от нашите момчета. В 17-ата минута Костич не успя да изчисти добре топката с глава и я даде на играч в бяло, който не успя да отправи точен удар. В 22-ата минута дойде и първата възможност за пловдивчани. Златински напредна през центъра и пусна надясно извеждащ пас към Даксон. Бразилецът не отправи точен удар и топката бе уловена без проблем от Петров. Три минути по-късно Костич опита да спре с шпагат извеждащ пас по коридор към бившият ни капитан Владо Иванов, но действието на сърбина бе закъсняло и така Фугата приближи вратата на Колев, но от десния си фланг. В опита си да намери голов пас към някой от връхлитащите го съотборници, пред вратата на Локомотив настана кратка суматоха, от която Колев свали адреналина с намесата си. По-късно Румен Горанов се опита да повтори тупалката си от мача с Рилски Спортист, но този път топката профуча на 3-4 метра от дясната греда на домакините. Най-добрата възможност за момчетата на Иван Маринов дойде в 34-ата минута, когато Зоран Балдовалиев и Дани Кики направиха отлична двойна комбинация завършила с удар от въздуха на младият екс играч на Спартак Пд. Голкийпъра на белите, който бе напуснал очертанието на вратарското си поле, успя да блокира удара и да запази вратата си суха. Пет минути преди края на полувремето Владислав Златинов най-после направи нещо хубаво, "счупвайки" кръста на защитника пред него и с центриране по земя почти намери Балдовалиев, но Джамбазов бе с една идея пред македонеца и изчисти в ъглов удар. В последните 3-4 минути на първите 45 минути домакините пропуснаха на два пъти да открият резултата. Първо Йордан Милиев остави топката да излезе в тъч, но бе изненадан, от отсъждането на Антон Генов, топката да се хвърля от "белите". Те се възползваха от настаналата неразбория и с бързо изпълнение Асен Караславов нахлу по левия фланг и върна топката към границата на наказателното поле, където Саша Симонович стреля над гредата на Колев, вместо да открие резултата. Миг преди Генов да сложи точката на първата част, славистите изпълниха късо ъглов удар и в последвалото центриране отново Симонович бе на един късмет от гола. Ударът му с глава удари дясната греда на Колев.
Двамата старши-треньори не прибегнаха до смени и така след подновяването на срещата първи до опасност стигнаха момчетата на Маслара. Даксон да Силва действа прибързано в 48-ата минута и вместо да финтира играча пред него и да остане сам срещу Петров предпочете удар от средно разстояние, който пък бе анемичен и не впечатли вратаря. В 54-ата минута Румен Горанов отново опита пряк отстрел от фаул, но ударът му по земя и този път не сполучи. В 61-ата минута опасно стреля Тодор Колев, но над вратата. Четири минути по-късно след центриране от корнер Мартин Сечков по-скоро не повярва от подаръка, който му направиха колегите му от Славия и бранителят ни не успя да нацели добре топката и от 4-5 метра да изведе своите напред. Това сториха домакините н 72-ата минута, когато Зоран Златковски загуби топката и даде шанс за бърза контраатака, извела Тодор Колев срещу Стоян Колев. Стражът напусна рамката на вратата си, но без да се намеси. В това време нападателят на Славия се пребори с напиращия го Йордан Милиев и дали с цената на нарушение или не, успа да прехвърли втатаря на черно-белите за 1:0. Пред момчетата на Иван Маринов нямаше много време и те най-после погледнаха сериозно на футбола, който играеха повече от един астрономически час. В 81-ата минута Зоран Златковски пропусна хитро пас към него и в пръдолжението си топката изведе Владислав Златинов сам срещу Емил Петров. Бившият нападател на Пирин не успя да се ревншира за изгубеното си време повреме на целия мач и вместо да донесе точката за своя отбор позволи на вратаря на домакините да се намеси, а при добавката Даксон да Силва бе блокиран от защитник на "белите". Тук Маслара пусна Явор Въндев, който за малкото време, което имаше до края на срещата определено внесе живец в играта и определено донесе повече главоболия за защитата на домакините, отколкото двамата ни нападатели досега, взети заедно. Но до края на мача пловдивчани не сътвориха нищо интересно, от което да се доберат до точката. Даже с възможност за удвояване на резултата, в 89-тата минута Симонович стреля от 20-ина метра, но Стоян Колев спаси. Така заслужено отборът на Венци Стефанов се добра до трите точки, но без да покаже ясно, че е по-добър от своя съперник. Въпреки това възпитаниците на Альоша Андонов седяха по-добре и сействаха по-грамотно, от изпадналата в хаос формация на Иван Маринов.

Славия: Емил Петров, Владимир Иванов, Асен Караславов, Йордан Петков, Ангел Стойков (Орлин Орлинов), Костадин Джамбазов, Саша Симонович (Славчо Георгиевски), Петър Кюмюрджиев (Мартин Керчев), Илия Илиев, Тодор Колев, Георги Мечечиев


Локомотив Пловдив:

Стоян Колев.Данаил Бачков.Йордан Милиев.Мартин Сечков.Драголюб Костич.Румен Горанов.Христо Златински.Даксон да Силва (Явор Въндев ).Дани Кики (Зоран Златковски ).Зоран Балдовалиев.Владислав Златинов

ЖЪЛТИ КАРТОНИ

Данаил Бачков (Локо Пд), Мартин Сечков (Локо Пд), Зоран Балдовалиев (Локо Пд), Владислав Златинов (Локо Пд), Костадин Джамбазов (Славия), Илия Илиев (Славия)


ГОЛМАЙСТОРИ:

1:0 Тодор Колев (Славия) (72 мин.)

Photos